Унгария отново провали външната политика на ЕС

В „черния списък” на Москва са 81 европейски медии, в т. ч. австрийската ORF, ирландската RTE, италианската RAI, финландската YLE, френската AFP и вестник Le Monde, португалската Público, испанските вестници El País и El Mundo, германското списание Der Spiegel и дори независимия унгарски портал 444. Разпространението им в Руската федерация и руското онлайн пространство е забранено, припомня Еuronews.

От Москва казват, че ограниченията ще бъдат премахнати, ако ЕС анулира санкциите, наложени миналия месец на РИА „Новости”, „Известия” и „Русская газета” – проправителствените руски медии, разпространяващи военна пропаганда. Санкциите засегнаха и Voice of Europe, базираният в Холандия сайт, свързан с т. нар. „Русия-гейт”.

Брюксел искаше да реагира с критично изявление, подкрепено от всичките 27 страни членки, тъй като относно външната политика ЕС изисква единодушни решения, но Унгария блокира колективния упрек, първият дипломат на ЕС Жозеп Борел да публикува собствено изявление.

В него Борел казва, че „напълно неоснователната” забрана на европейските медии „допълнително ограничава достъпа до свободна и независима информация и разширява и без това тежката медийна цензура в Русия“. От изявлението му става ясно, че санкциите на ЕС срещу руските медии ще останат в сила.

Последният акт на Унгария допълва дългия списък блокирания от страна на решения на ЕС, включително осуетяването на военна подкрепа за Украйна в размер на € 6.6 милиона. 

"Автоматичният" вече ход на Будапеща  вещае проблематично следващо полугодие, тъй като на 1 юли Унгария поема ротационното председателство на Съвета на ЕС - привилегирована позиция, която ще позволи на Будапеща да определя политическия дневен ред и да модерира дискусиите между държавите-членки.